Старобългарски речник
травт
травт
-травлѭ
-травш
несв
сег
деят
прил
травл҄ѧ
σιτούμενος
Който убива, който изяжда
пастѹхъ добрꙑ благъ. положтъ дѹшѫ своѭ ꙁа овьцꙙ своѧ. да ꙗкоже овьцꙙ травꙙштма (погр. вм. травѧштмъ, Север., с. 328, бел. под линия) влькомь овꙿцеѩ лꙙѧтъ ловьц
С
328.23
Изч
С
Нвб
Срв
травя
диал
ВА
ДА