Старобългарски речник
толо 
толо -а ср Приспособление за мачкане на грозде; лин, точило, кораб ꙇнѫ пртъѫ слꙑште. лкъ бѣ домовтъ. ꙇже насад вноградъ. ꙇ оплотомъ і оград. ꙇ скопа вь немь толо. ꙇ соꙁъда въ немъ стлъпъ. ꙇ въдастꙑ.  дѣлателемъ.  отде М Мт 21.33 ЗI, А, СК. Срв.Мк 12.1 М З въ концъ о тоілѣхъ псалмъ дадовъ СП 8.1 въ конець пъсаломъ о тоілѣхъ асафовъ въ пѩть соботѣ СП 80.1 въ конець о тоілѣхъ сномъ кореовомъ пъсаломъ СП 83.1 Изч М З А СК СП Гр ληνός ὑπολήνιον тоіло Нвб точило ’голям съд, в който се мачка грозде’ Дюв РРОДД ’колело за точене, острене на ножове’ ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР Точиларов ФИ Точилков ФИ Точилов ФИ СтИл,РЛФИ