Старобългарски речник
тоень 
тоень -ꙗ ср Леене, проливане [на сълзи] како л съповѣдѣ ѧже пр насъ вѣньцꙙ сплете себѣ сльꙁънꙑмъ тоенмъ С 274.17 тоень кръве ᾿ρύσις αἴματος Кръвотечение ꙇ жена една сѫшт въ тоен кръве лѣтъ дьвѣ на (де)сѧте М Мк 5.25 З, А, СК, У. Срв.Лк 8.43 Изч М З А СК У С Гр πηγή тоен тоені Нвб точение, точене остар ВА НГер ЕтМл Срв течение ОА ЕтМл БТР АР ЕА