Старобългарски речник
топлъ 
топлъ -ꙑ прил 1. Топъл, който излъчва топлина  сѫштѹ асѹ третюмѹ ношт. слъньце о н҄хъ въсꙗ топло ꙗко въ жѧтвѫ.  растаавъ сꙙ ледъ бꙑстъ вода топла С 77.30 мѣше же брѣмѧ хлѣбꙑ стꙑ топлꙑ. вно  масло дрѣвѣно.  младꙑ сꙑрꙑ  аца.  крнцѫ медѹ  съложвъ отде С 291.6—7 то топло вьꙁвѣꙗн югово С 349.12 Образно. гда младенштъ крьвѭ вѳлемъ багърмъ бѣѣше.  младъ гроꙁньвъ мьстъ младъ. съ родтел҄ь топлам сльꙁам мѣсмъ бѣаше С 397.17 2. Прен. Топъл, мил, сърдечен прѣщедрꙑ бже ... вꙿсемѹ прблжаѭщюмѹ сꙙ любовѭ.  првѣтомь топломь. рекꙑ ꙁабѫдетъ жена отроѧ свое. нъ аꙁъ не ꙁабѫдѫ васъ СЕ 92b 7 3. Прен. Разгорещен, въодушевен лѣпо бѣ мѹ прѣжде поставт дрѣво тано крьста. т тъгда топломъ дѹхомъ же въ адѣ лежꙙтъ к тѣмъ пртешт С 404.25—26 СЕ С Гр ϑερμός Нвб топъл ОА ВА АК Бот НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА топлий книж остар ВА НГер