Старобългарски речник
томнъ 
томнъ прил притеж ЛИ Томин, който се отнася до Тома — един от 12–те апостоли днъ арус. лштъ сꙙ слова. тъ днъ отъпадатъ отъ жрѣбꙗ. не сповѣдаатъ съ ѳомѫ г ха ... не съложтъ сꙙ съ ѳомѫ. не вьслѣдѹтъ правьдьнааго. а ьтꙑ мѹ дьн  праꙁдьнꙋѧ сь обьштмь вьсел҄ен прлагаѧ сꙙ. къ дрѹгомъ ѳомномъ. нъ не ѹкрадетъ ꙁълоба добродѣаньꙗ С 509.26  насъ съ собоѭ вьꙁведъшаго. о ѹпван жꙁн вѣьнꙑѧ. ꙗвѣ же въ еуагг҄ельскꙑхъ проповѣдавъша гласѣхъ. блажен бо рее не вдѣвꙿш  вѣровавше. ѳомно невѣрьств цѣлꙗѧ. доблꙗшмъ ѹпвань вѣнꙑѧ жꙁн остав С 533.15 Изч С Гр τοῦ Θωμᾶ ѳомнъ Нвб томин ВА Томин ФИ СтИл,РЛФИ