Старобългарски речник
толко 
толко местоим нареч показ I. местоим показ колич 1. Толкова много, така много ꙇ глшѧ емѹ ѹенц. отъ кѫдѣ вьꙁьмемъ на пѹстѣ мѣстѣ хлѣбꙑ. насꙑтт толко народа М Мт 15.33 А СК онъ же отъвѣщавъ рее отъцю своемѹ. се толко лѣтъ работаѭ тебѣ. ꙇ нколже ꙁаповѣд твоеѩ не прѣстѫпхъ М Лк 15.29 комѹ нѹждеѭ ѹмьръшѹ ловѣкѹ. менемь толко лѣтъ бѣс ꙁгонꙙтъ сꙙ.  елко на веліꙗ въ цръкв съборнѣ бꙑваѭтъ С 136. 17 толко же мꙋ ꙁъла нанесъшѹ н дного гласа спꙋст. нъ прѣбꙑ тръпꙙ акꙑ номѹ а не самомѹ страждѫштѹ С 153.3 2. Само, тъкмо, единствено толко рьц слово  цѣлѣетъ. слѹга мої СК Мт 8.8 II. Като нареч. До такава степен, толкова, така много толко же ьстьно стъ мꙙ мѹ отъ благодѣт. данꙑѧ мѹ отъ стааго дха С 40.8 толко пострадавъ прѣбꙑ бестрастьнь С 436.18 толко же стръганъ бꙑстъ стꙑ бж мѫенкъ. дондеже мꙙса мѹ падошꙙ вьса на ꙁем С 149.20 толко ... ꙗко[же] τοσοῦτον ... ὥστε, τοσοῦτον ... ὡς Толкова ... че толко бо бѣаше вьꙁлюбьнꙑ  славънꙑ. градъ. ꙗкоже въторъ словѣѣше отъ цѣсарѣ града С 56.16  покаанꙗ слѫ. толко могѫштѫ. ѹ ловѣколюбвааго ба. ꙗко не тььѭ отъ самѣхꙿ тѣхъ. адовъ вратъ. нъ  отъ рода огн҄ьнааго  мѫкꙿ схꙑттъ ловѣка С 514.1 толко же алꙿъбоѭ  благꙑм дѣлꙑ. поспѣшвъ ьстънъ ав сꙙ  ѹгодьнъ бѹ. ꙗкоже мѹ  даръ на бѣсꙑ полѹт С 514.10 толко ... лко τοσούτῳ ... ὅσῳ Толкова ... колкото толко люе бꙑвъ англъ. елко раꙁлнѣе хъ наслѣдова мѧ Е 6б 1 толко ... лкоже τοσοῦτον ... ὅσον Толкова ... колкото съна же толко прмьꙗше. лкоже тъьѭ ѹма не погѹбт. бессьнмъ С 274. 24 лкоже ... толко ὅσον ... τοσοῦτον Колкото ... толкова не лко же л она теааше къ н҄емѹ. толко онъ ѹкланꙗаше сꙙ ѧ С 365.29 М А СК С Гр τοσοῦτος ἐπὶ τοσοῦτον τοσαῦτα μόνον Нвб толико остар диал ОА НГер толко остар диал ОА ВА ДА