Старобългарски речник
тоже 
тоже нареч съюз I. нареч Също, също така аꙁъ бо днъ сѣждѫ сьде. пѧтꙑ дьнь не въкѹшаѧ брашно.  тоже по скѫдѹ С 170.9 нтоже къ отцѹ прѣжде словесе сего.  рее ꙗко слꙑша мене. нсоже не вѣшта прѣжде гласа сего. тоже глагол҄етъ ꙗко слꙑша мене С 309.10 сь лѣпотꙑ тоже  павьлъ глаголааше ꙗко корень вьсемѹ ꙁълѹ стъ сьребролюбьств С 412.2 тоже мꙿноѕ събраѭт сѧ на то. кбцъ. же бъ прꙁъваетъ  глⷮе Р II 4.26 II. съюз Свързва съчинени съединителни изречения със съпоставяне: и, а въпръшат хотѣаше. тоже млъат мѹ нѹжда бѣаше.  ѹкрꙑт хотѣаше акꙑ продавъшѹѹмѹ дѣвъства съсѫдъ. тоже пръваꙗ жꙁнь ставьꙗше. да ѹже своѭ дѹшѫ пеалѭ томьꙗше С 240.5, 8 ѡле мѫка сьмрьт. ѡле мѫка слѣ то дръжꙙшт дѹшѫ. молтва бꙑстъ тоже не спѹстш мрьтвааго С 310. 18 вьса юдеа спльн сꙙ благодѣан. тоже нꙑнꙗ пꙑтаѭтъ кто с стъ С 323.26  ада вдш господьскомь повелѣнмь. етврьтодьньна ꙁдаѭшта. тоже тꙑ на ѹбн  въскрѣсвьшааго. пророкꙑ ѹбвъшꙙѧ рѫкꙑ острш. ѡ веле велко несьмꙑшлен С 339.2 вдѣшꙙ крьвь тоꙙштꙙѧ ставьнꙑ крьвьнꙑѧ рѣкꙑ. тоже он рьвьностѭ ꙁадъхнѫт сꙙ хотѣаѫ С 398.28 тоже н ꙗвѣ го облааше прѣдъ вьсѣм да не бестѹдьнѣша го сътвортъ. н прѣмльааше да не мнꙙ сꙙ гонеꙁнѫт невѣстѭ С 412.21 С Р Гр καί τοῦτο δέ Нвб тоже остар БТР РБЕ