Старобългарски речник
тождерождень
тождерождень
-ꙗ
ср
Единородното човечество, което има същата природа като Исус Христос, който се ражда като човек
нъ помꙑшлꙗѭ поборꙙштааго м. неꙁдреенѫѫ слѫ. прѣдолѣвъ бо протвъствѹ сьмрьт. вьсѫ крѣпость го отъмъ. то ѹже не матъ сътворт о тѹждерожден. (погр. вм. тождерожден, Север., с. 490, бел. под линия) гоже обраꙁъ въспрѧт многомъ млосръдїмъ съподоблъ
С
490.14
Изч
С
Гр
τὸ ὁμογενές
Нвб
Ø