Старобългарски речник
тождеплеменьнкъ 
*тождеплеменьнкъ -а м Едноплеменик, сродник тѣмьже прм влко наша моленѣ. ꙇ поко вꙿсѧ оцѧ нашѧ  матер. комѹжъдо насъ. ꙇ братрѭ  сестрꙑ. ꙇ ѧда. ꙇ рождене. ꙇ прѣтелѧ. ꙇ тѹждеплеменьнкꙑ (погр. вм. тождеплеменьнкꙑ, Р. М. Цейтлин, Лексика ..., 1977, с. 265) ꙇ вꙿсѧ дшѧ СЕ 65а 25 Изч СЕ Гр [ὁ] ὁμόφυλος Нвб Срв едноплеменик книж ОА ВА РБЕ