Старобългарски речник
тлѣщ 
тлѣщ -тлькѫ -тльеш несв 1. Чукам, блъскам, удрям [на нещо, по нещо] отъ нелже ѹбо въстанетъ гь домѹ.  ꙁатвортъ двьр.  наьнете вьнѣ стоѣт.  тлѣшт въ двьр глѭще. г г отврьꙁ намъ М Лк 13.25 З А СК просте  дасть сѧ вамъ. ꙇщѣте  обрѧщете. тлъцѣте  отвръꙁетъ сѧ вамъ М Мт 7.7 З, А, СК. Срв.Лк 11.9 М З А СК многѹ же асѹ мнѫвъшѹ ... не прѣстанѣѣше тлъкѫшті  велкомъ гласомъ вьпьѭшт С 515.18 молꙗаше го вьвест ѭ. ономѹ же не хотꙙштѹ.  на мноꙁѣ то сътворт отълагѭштѹ. прѣбꙑвааше бе стѹда тлъкѫшт.  съ многоѭ молтвоѭ молꙙшт прѧт ѭ С 515.11—12 тльенъ κεκομμένος Натрошен, начупен повелѣ вьсѧ вест ѧ вь темнцѫ. повелѣвъ брьсел тлъено подъ хрьбьтъ блаженааго мѫенка подъсꙑпат.  камꙑ велкъ въꙁложт на прьс мѹ С 104.26 2. Прич. сег. деят. като същ. тлькꙑ м ед ὁ κρούων Този, който чука; чукащият вьсѣкъ бо просѧ премлетъ. ꙇ щѧ обрѣтаатъ. ꙇ тлъкѫщюмѹ отвръꙁаатъ сѧ М Мт 7.8 З, А, СК. Срв.Лк 11.10 Изч М З А СК С Гр κρούω тлѣшт Вж. при тлькнѫт Нвб