Старобългарски речник
тлькнѫт 
тлькнѫт -тлькнѫ -тлькнеш св Чукна, блъсна, ударя [на нещо, по нещо]  бꙑ подобьн лкомь аѭштемь га своего когда въꙁвраттъ сѧ отъ бракъ. да пршедъшю  тлъкнѫвъшю абе отвръꙁѫтъ сѧ емѹ М Лк 12.36 З А СК  тлъкнѫвъ двьр.  шедъ же свꙙтꙑ антон С 169.20 на кꙑ ѹбо ѹспѣхъ дѣвъста (!) гда невѣстьнка не вдѣшꙙ.  н тлъкнѫвъшꙙ ѹспѣшꙙ С 374.29 молшꙙ дѣвцꙙ  прдошꙙ  тлъкнѫшꙙ.  вьсе въ пѹстошъ  беꙁ ѹма С 378. 17—18 побѣждена жена. детъ к н҄емѹ. поꙁдѣ ꙁѣло ноштѭ.  тлькнѫвъш въ двьр молꙗаше го вьвест ѭ С 515.8 Изч М З А СК С Гр κρούω тлъкнѫт Нвб Срв тлъча, тлъкна, тълча[м] диал Дюв НГер ЕтМл РРОДД