Старобългарски речник

тлъпа

тлъпа -ꙑ ж Тълпа, множество вьꙁьмъ пѧть хлѣбъ прѣкрьм множьство. сльнъ дѣлꙑ. слово слова раꙁорлъ.  тлъпꙑ бѣсъ вь свнѧ посꙑлааше. сльнъ словомъ. красааше сꙙ сѹсѣ рѫцѣ С 476.21 Изч С Нвб тълпа ОА ВА НТ ЕтМл БТР АР ДА