Старобългарски речник
тлъкъ 
тлъкъ -а м Преводач; човек, който превежда устна реч да ако тако отъвѣшта съ ѹпꙿванмъ. не могꙑ тлъкъ ꙁвѣштат лѫкавѹꙋмѹ амемѹрмннѹ. досажденꙗ  ѹкора С 61.10 раꙁгнѣвавъ же сꙙ тлъкъ.  отъ цѣсара свого въпрошенъ бꙑвъ ... отъвѣшта С 61.20 отъвѣштавъ же страстоносецъ тлъкомъ рее С 61.5 семѹ же ставшѹ тлькомъ рее мѫенкѹ. покор м сꙙ ловѣе.  оставъ сꙙ крьстꙗньства съ нам дꙿнако бѫд С 60.24 Изч С Гр ἑρμηνεύς тлькъ Нвб Срв тълкувател ЕтМл БТР тълкувач ЕтМл БТР