Старобългарски речник
тшт 
тшт -тшѫ -тшш несв Укротявам, успокоявам тѧжц вѣтр велкѫ дꙑханꙗ слѫ на кротость тшаахѫ. а он ръвъностѭ ꙁавст ꙁꙑбьѭште сꙙ. распѧтю ꙁмꙑ поѹаахѫ сꙙ С 399.11 Изч С Гр γαληνιάζω Нвб тиша [се] диал ДА Срв тихна, тихвам, [с]тихвам, [у]тихвам НТ Дюв НГер ЕтМл