Старобългарски речник
тхота 
тхота -ꙑ ж Смирение, благост се вѣдѫште вьсь гнѣвъ положмъ. оштаѭште своѧ сьвѣст.  съ кротостѭ  тхотоѭ вьсеѭ. прстѫпамъ къ трапеꙁѣ хрстосовѣ С 424. 10 Изч С Гр ἐπιείκεια Нвб Срв тихота ОА ДА Тѝхота м ЛИ СтИл,РЛФИ