Старобългарски речник
тхость 
тхость - ж Кротост, благост, смирение да вѣштамъ словеса ꙗже сѫтъ пльна тхост.  кротост С 380.4 не бо нъ поꙁнатъ обраꙁъ цѣсарьскꙑ  вѣстъ хрстосова орѫжꙗ. мже бꙑстъ побѣжденъ. каꙗ же то сѫтъ кротость  тхость С 381.10 въ кротост  въ беꙁмлъв. въ сьмѣрен же  тхост нрава С 544.25 [съ] тхостьѭ μετὰ γαληνότητος, μετὰ γαλήνης Кротко, благо, смирено слꙑште ѡ боголюбьц ... отврьꙁѣте о вашхъ срьдецъ.  съ тхостѭ прмѣте С 55.25 ;  самъ съ говѣнъствомъ  тхостѭ. обратвъ сꙙ  рекъ С 553.24  въꙁдꙑхаѧ съ тхостѭ въꙁдвже рѫцѣ сво на небо С 568.14 распрострѣте ѹбо мол҄ѫ вꙑ сꙙ вашѧ ѹмꙑ.  сь тхостѭ прмѣте хѹдаа моꙗ словеса С 498.20—21 Изч С Гр ἐπιείκεια πραότης Нвб тихост ОА ВА ЕтМл ЕА