Старобългарски речник
ттъ 
ттъ м ЛИ Тит — един от 70–те апостоли, ученик и сподвижник на ап. Павел [2Кор 7.6, 8.23], който му написва послание. Епископ на ов Крит [Тит 1.5]. Пр. на 25 август и 4 януари [Събор на 70–те апостоли] мⷺца ав҇ⷭго ҃д҃. стаго апла тта еппа. ѹен҇ⷦ велкⷢа апла павла А 152а 21 Изч А Гр Τῖτος Нвб Срв Тит ЛИ Тито ЛИ Титьо ЛИ Титов ФИ Титомир ЛИ Титомиров ФИ СтИл,РЛФИ