Старобългарски речник

тса

тса -ꙑ ж Тиса, иглолистно дърво праведьнікъ ѣко пінікъ съ провьтетъ (!). ї ѣко кедрі лванъскꙑѩ (тіса, глоса, Север.,с.112, бел. под линия) СП 122а 14 ѹмъножѩтъ сѩ СП 91.13 Изч СП тіса Нвб тис, тиса ОА НГер ЕтМл БТР АР ЕА Срв Тисата МИ ХХ,ЛИМР