Старобългарски речник
тнавъ 
тнавъ -ꙑ прил тнавъ калъ βόρβορος καὶ πηλός Тинеста кал  вдѣхъ сво стъство акꙑ бсъръ бльштꙙштъ сꙙ. мрътво же тѣлесъно вдѣн. акꙑ тнавъ калъ смрьдѧшть рънъ.  гнѹшахъ сꙙ вьнт вь н҄е С 167.21— 22 Изч С Нвб тиняв ВА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР ДА Срв тинест ОА Дюв НГер ЕтМл БТР АР тинен ВА ЕтМл Тиньовец МИ ЙЗ,МИПир Тиневица МИ Тинявица МИ ХХ,ЛИМР