Старобългарски речник
тмѣнь 
тмѣнь -ꙗ ср Тиня, кал, мръсотия ѹглебъ въ тімѣніі глѫбінꙑ. ї нѣстъ постоѣньѣ. прідъ въ глѫбінꙑ морьскꙑѩ і бѹрѣ потопі мѩ СП 68.3 аще л ес посъланъ цѣмь.  прмѧталъ сѧ вьнеꙁаапѫ. л ꙇꙁ морѣ. ꙇл ꙇꙁдрѣкꙑ ... л ꙇꙁ блата. л ꙇс трестѣ. л ꙇс тмѣнѣ. л с подъꙁемѣ неста СЕ 54b 7 Изч СП СЕ Гр ἰλύς тімѣні тмѣн Вж. при тна Нвб