Старобългарски речник
тмоте 
тмоте -ꙗ м ЛИ 1. Тимотей — един от 70–те апостоли, род. ок. 35 г. в Листра [Ликаония, Мала Азия — Деян 16.1], ученик и спътник на ап. Павел, който му написва 2 послания. Епископ на Ефес [ок. 64—66 г.]. Според преданието умр. мъченически по времето на имп. Домициан [81—96 г.]. Пр. на 22 януари [и 4 януари — Събор на 70–те апостоли] мⷺца енⷬѹ҇ ҃б҃ ста҇ⷢ апла тмоѳеа А 141а 23; [...] тмоѳеѡмъ Е 1б 1 сѫ҇ⷠ лꙇ. прѣжде мѧ҇ⷭ по҇ⷭ ѧдо ѳмоѳее Е 1б 3 (къ) [...] ѧ҇ ⷣ (т)моѳе [...] сл(ꙋж)ѧ (до)брѣ Е 23а 15 аплъ. къ тмоѳеѡмъ Е 36а 15 въ он дн. въ атн [...] жвѫщѹ павлѹ  сл(ѣ) [...]моѳе. раꙁ(д)ражаше с(ѧ) Е 39б 11 2. Тимотей — епископ, един от 15те християни, умр. мъченически [ок. 362 г.] в Тивериупол [дн. Струмица, Македония] по времето на имп. Юлиан Отстъпник [361—363 г.]. Пр. на 28 ноември мⷺꙸца авго҇ⷭ ҃ ꙁ҃ ѹсѣкноване стааго оана прдѧ  крстлѣ. въ тжде де҇ⷩ па҇ⷮ стмъ ꙇже на стрѹмц. тімотеѹ теодорѹ евсевю  дрѹжнѣ х А 152b 1 3. Тимотей I — александрийски патриарх [380—385 г.], участник във Втория вселенски събор през 381 г повелѣ же цѣсарь ѳеѡдос. прт на съборъ  старѣшнамъ еретьскамъ. събрашꙙ же сꙙ кѹпносѫштꙙѧ вѣрꙑ. отъ алеѯандрѧ тмоѳе. отъ ерѹсалма же курлъ.  мелет отъ антѡхѧ С 201.10—11 Изч А Е С Гр Τιμόϑεος тмоѳе ѳмоѳе тімоте тімоѳе Нвб Срв Тимотей ЛИ Тимотеев ФИ СтИл,РЛФИ