Старобългарски речник
тмеовъ 
тмеовъ прил притеж ЛИ Тимеов, който е в някакви взаимоотношения с Тимей [бащата на слепия просяк Вартимей, изцерен по чудотворен начин от Исус]  прдѫ въ ерхѫ. ісходѧштю емѹ отъ ерхона. ꙇ ѹенкомъ его. ꙇ народѹ мъногѹ. сꙑнъ тмеовъ вартме. слѣпъ сѣдѣаше пр пѫт хлѫбаѩ М Мк 10.46 Изч М. З Гр [τοῦ] Τιμαίου