Старобългарски речник
твер
твер
-ꙗ
м
ЛИ
Тиберий [род. 42 г. пр.н.е. Тиберий Клавдий Нерон, след осиновяването му от Октавиан Август през 4 г. от н.е. Тиберий Юлий Цезар] — римският император Тиберий Юлий Цезар Август [14—37 г.]
въ пѧтое на десѧте лѣто. владꙑъства тверѣ к҄есарѣ. обладаѭштѹ понтьскѹмѹ платѹ юдѣеѭ ... бꙑстъ глъ бжі къ оанѹ ꙁахарнѹ снѹ въ пѹстꙑн
М
Лк 3.1
Изч
М
З
А
Б
Гр
Τιβέριος
тверъ