Старобългарски речник
тетрархъ
тетрархъ
-а
м
Тетрарх, четвъртвластник — управител на една четвърт от дадена област; малък зависим владетел
въ врѣмѧ оно ѹслꙑшавъ родъ тетрархъ слѹхъ свъ. ꙇ рее отрокомъ свомъ
М
Мт 14.1
З
Изч
М
З
От
гр
τετράρχης
тетраархъ
Нвб
Ø
