Старобългарски речник
терент 
терент -ꙗ м ЛИ Теренций — християнин, умр. мъченически заедно с Африкан, Помпей и др. по времето на имп. Деций [249—251 г.]. Пр. на 10 април терент же кꙿто отъ народа въскра. вѣсте ꙗко с ї нѣхъ поваждатꙿ да не жьрѫтъ С 138.20 мѣсꙙца марта к҃. мѫка свꙙтꙑхъ. терентꙗ. афркана.  помпꙗ С 174.9—10 стꙑ же мѫенкъ терент. ѹста вьсѣхъ рее С 175.30 терент рее. мьнѣлъ л с страхꙑ ѹбоꙗт сꙙ намъ. нѣсмъ бо тольма слаб. да оставмꙿ жꙁнодавьца С 176.15 повелѣ беꙁаконънꙑ кнꙙꙁъ терентꙗ.  фркана првест С 181.7 стꙑ рее терент. мѫка с мьнѣ бѫд  любꙙштмъ хса. ѫродво бо. богомѫдростьнѣ ловѣкомъ стъ С 182.30 С Гр Τερέντιος