Старобългарски речник
тепень 
тепень -ꙗ ср Бичуване, удряне с камшик  прѣдадѫтъ і ѧꙁꙑкомъ на порѭгане  тепене  пропѧте ЗI Мт 20.19 Изч З Гр [τὸ] μαστιγῶσαι тепене Нвб Срв тепане диал ОА НГер ЕтМл