Старобългарски речник
теодѹлъ 
теодѹлъ -а м ЛИ Теодул — един от 40–те кападокийски воинихристияни, умр. мъченически [ок. 320 г.] в Севастия, Мала Армения [Мала Азия] по времето на имп. Лициний [308—324 г.]. Пр. на 9 март а се мъ мена. дометꙗнъ ... прскъ. ѳеодѹл. еутух. флауі. леѡнт. агг҄. аетї. нкал. хѹдон С 69.14 Изч С Гр Θεόδουλος ѳеодѹл