Старобългарски речник
теодоть 
теодоть - ж ЛИ Теодотия — името, с което се назовава св. Савина при разпита пред Полемон. Пр. на 11 март рее бо прѣжде  піѡн. ꙗко нарьц себе ѳеѡдот. да не въпадеш отъ мене пакꙑ. въ рѫцѣ беꙁаконьнѣ тво госпожд бꙑвъшї С 132.10 рее же ѹбо  то полемѡнъ. то сꙙ глагол҄еш. она же рее ѳеодоть. онъ же рее кръстꙗнꙑн҄ л с. она же глагола е кръстꙗнꙑн҄ смъ С 132.19 Изч С Гр Θεοδότη ѳеѡдот ѳеодоть