Старобългарски речник
теодос 
теодос -ꙗ м ЛИ 1. Теодосий I Велики [Цезар Флавий Теодосий Август] — римски император [379— 395 г.] постав мъ цѣсарꙗ менемь ѳеѡдосꙗ. мѫжа вѣръна  хръстолюбва  правовѣръна С 197.1—2  вѣрънꙑ же цѣсарь ѳеѡдос прхождааше к н҄емѹ.  молꙗше  да помнатꙑ . въ свꙙтꙑхъ го молтвахъ С 206.14 повелѣ же цѣсарь ѳеѡдос. прт на съборъ  старѣшнамъ еретьскамъ С 201.7 цѣсарь ѳеѡдос. побѣднкъ самодръжецъ С 199.20 гратꙗнъ цѣсаръ де въ рмъ. а ѳеѡдос въ къснꙙтн҄ь градъ С 197.14 2. Теодосий Велики [424—529 г.], родом от Кападокия, основател [ок. 465 г.] на лавра край Ерусалим, един от основоположниците на общежителното [киновийното] монашество. Пр. на 11 януари мⷺца ено҇ⷬу ҃а҃ꙇ стааⷢ҇ ѳеодоса. ⷳ҇ в вьⷦ҇ г҃ неⷣ҇ п паⷭ҇ А 141а 12 А С Гр Θεοδόσιος ѳеодос ѳеѡдос Нвб Теодосий ЛИ Теодоси ЛИ Теодосиев ФИ Теодосия ж ЛИ СтИл,РЛФИ