Старобългарски речник
теодоръI 
теодоръ -а м ЛИ 1. Теодор — християнин, умр. мъченически в Африка с Терентий, Африкан и др. по времето на имп. Деций [249— 251 г.]. Пр. на 10 април нѣ въ кꙑ дьнь въпрашаѭ хъ. блаженааго же ꙁнона  алеѯандра.  ѳеодора сѫштемъ мъ сломъ етꙑр десꙙт. т шесть С 177.18 2. Теодор — християнин, умр. мъченически в Никомидия заедно с Юлиан, Амиан и Океан по времето на имп. Галерий [293—311 г.]. Пр. на 4 септември мⷺца сепⷠ҇. г҃ стхъ мⷱкъ. въавдѣ. еремоні.  теодорѣ А 114c 7 ҃д септѧбрѣ. стрстъ. стхъ мк҇ⷱъ. васлѣ (!) (с)емеона ...  стѣ (!) теодорѣ Е 24б 10—11 3. Теодор Тирон — воинхристиянин, умр. мъченически [ок. 306 г.] в гр. Амасия, Понт [Мала Азия]. Пр. на 17 февруари и първата събота от Четиридесетница [Великия пост] мⷺца феⷬ҇ жꙇ стаго мⷱ҇ка. ѳеодора. ⷳ҇ сѫⷠ҇ а҃ поⷭ҇ А 142b 17 сѫⷠ҇ а҃ постьна памꙙ҇т ѳеодора СК 73b 6 сѫⷠ҇. а҃. поⷭ҇. стрстъ стго мѫенка ѳеѡдора Е 6а 3 4. Теодор Стратилат — християнин от Евхаита, стратилат на Ираклия, посечен с меч [319 г. ?]. Пр. на 8 февруари [през IХ в. на 7 февруари] и 8 юни [пренасяне на мощите му от Ираклия в Евхаита] мⷺца ҇ню ѕ҃ стаго мⷱка нкандра маркіана.  стаго мⷱка ѳеодора вона на встоцѣ А 146b 16 5. Теодор — епископ, участник в I Вселенски събор [325 г.], умр. мъченически [ок. 362 г.] в Тивериупол [дн. Струмица] по времето на имп. Юлиан Отстъпник [361—363 г.]. Пр. на 28 ноември въ тжде деⷩ҇ паⷮ҇ стмъ ꙇже на стрѹмц. тімотеѹ теодорѹ евсевю  дрѹжнѣ х.  стѣ ѳеодорѣ соⷧнꙷⷪѣнън А 152b 1 6. Теодор Мопсуетски — ранновизантийски църковен деятел и писател, родом от Антиохия, мопсуетски епископ [392—428 г.], ученик на Диодор Тарски ... ѧже покаꙁа на орг҄ена.  на ѳеодѡра момсѹстїскааго. ѹставꙑ же  ꙁастѫпьнкꙑ.  гон҄енꙗ ꙗже прѧ С 301.28 7. Теодор I — цариградски патриарх [677—679 г., 686—687 г.]. Пр. на 27 декември [през IХ в. на 28 декември] мⷺца деⷦ҇ ҃ ѕ҃ стаго оца нагⷲ҇о ѳеодора археппа црградѣ А 135b 12—13 8. Теодор Сикеот — сикеотски архимандрит [Галатия, Мала Азия], архиепископ на Анастасиопол, умр. ок. 613 г. Пр. на 22 април и 15 юни [пренасяне на мощите му в Цариград] мⷺца апр҇ⷧ҇ ҃ б҃ прнаⷣ҇ ѳеоⷣ҇ра сⷦ҇от. ⷳ҇ ҃ в҃ ноѩⷠ҇ А 145b 25 9. Теодор — един от 42–та християни, умр. мъченически [ок. 840 г.] в Амория, Фригия [Мала Азия]. Пр. на 6 март мѣсꙙца марта. ꙁ҃. мѫен стꙑхъ  славънꙑхъ новоꙗвьшїхъ сꙙ мѫенкъ. ѳеѡдора. костантна. ѳеѡфла С 54.6 прведошꙙ же естънааго съсѫда  стежера мѫенкомъ. крѣпа вѣрꙑ камꙑка. ѳеодѡра непобѣдмааго С 60.17 10. Теодор — племенник на Йоан Саваит много спѣшен творѣаше въгаждат богꙋ. нъ  братѹꙙдъ ѹбо мѹ ѳеѡдѡръ. славънꙑ антграфеусъ С 281.6 съ вьсѣмъ домомъ свомъ. же ѳеодѡръ отъ вьсего нꙑнꙗ бол҄ѣрьска сьвѣта С 281.12 11. Теодор — ученик на Йоан Саваит стꙑ старць ... глагола свома ѹенкома ѳеѡдорѹ  їѡаннѹ С 300.8—9 ѹвѣдѣвъш же ꙗко не въꙁможьно стъ въходт женѣ въ манастꙑрь. прꙁъвавъш ѳеѡдѡра того ѹенка С 298.12—13 А СК Е С Гр Θεόδωρος теодорь ѳеѡдоръ ѳеодоръ ѳеодѡръ ѳеѡдѡръ ѳедоръ Нвб Теодор ЛИ Тодор ЛИ Теодоров ФИ Тодоров ФИ Тодорчев ФИ Тодоровски ФИ Тодориев ФИ СтИл,РЛФИ