Старобългарски речник

теодора

теодора -ꙑ ж ЛИ 1. Теодора — подвижница от Александрия в манастира Октодекат по времето на имп. Зинон [474—491 г.]. Пр. на 11 септември и 12 януари а҃ї стрстъ стхъ мнⷱ҇къ. дѡдѡра.  дѡдѹма.  стѧ мѫ҇нцѧ (теѡ)дорьі (Мирчев, Кодов, с. 257, бел. в Индекса) Е 29б 7 2. Теодора — византийска императрица [842—856 г.], майка на имп. Михаил III [842—867 г.], регентка по време на малолетието му. Умр. през 867 г съконьашꙙ же сꙙ стї мв мѫенка. мѣсꙙца марта въ ꙁ҃. цѣсарьствѹѭштѹ гръьстѣ власт. мхалъ ѳеодѡръ [погр. вм. ѳеѡдора].  ѳекла правовѣрьнї цр С 65.4 3. Теодора — преподобна от Солун, умр. ок. 879 или 892 г. Пр. на 5 април [или на 29 август] мⷺца авгоⷭ҇ ҃ ꙁ҃ ѹсѣкновеніе стааго оана прдѧ ... въ тжде деⷩ҇ паⷮ҇ ...  стѣ ѳеодорѣ соⷧнѣꙷⷪнън А 152b 2 4. Теодора — мъченица. Пр. на 18 септември ҃ї страстъ. стѧ теѡдорꙑ.  мѫенкѹ семеонꙋ Е 35а 10 А Е С Гр Θεοδώρα теѡдора ѳеодора Нвб Теодора ЛИ Тодора ЛИ Тодорка ЛИ Тодорица ЛИ СтИл,РЛФИ