Старобългарски речник
текъла 
текъла -ꙑ ж ЛИ 1. Текла — последователка на ап. Павел, причислена към равноапостолите. Пр. на 24 септември мⷺца сепⷠ҇ ҃ г҃ страⷭ҇ стъѩ пръвомⷱцѧ аполꙑ ѳеклъ А 121а 20 кд стрстъ стѧ провомнⷱ҇цѧ (!) (ѳе)кл (Мирчев, Кодов, с. 257, бел. в Индекса) Е 36а 1—2 ꙇ главѫ твоѭ пострꙁаеш. ѣкоже текъла пострже сѧ павъломь. хва невѣста бꙑстъ СЕ 86b 11 г боже ... съпасꙑ ѳеклѫ отъ огн҄ѣ.  отꙿ поꙁоршта.  отъ ꙁвѣр С 179.10 2. Текла — сестра на византийския император Михаил III [842—867 г.], регентка съконьашꙙ же сꙙ стї мв мѫенка. мѣсꙙца марта въ ꙁ҃. цѣсарьствѹѭштѹ гръьстѣ власт. мхалъ ѳеодѡръ.  ѳекла правовѣрьнї цр С 65.4 А Е СЕ С Гр Θέκλα ѳекла Нвб Текла ЛИ СтИл,РЛФИ