Старобългарски речник
тврьдѣль
тврьдѣль
-
ж
небесьнаꙗ тврьдѣль
στερέωμα τοῦ οὐρανοῦ
Небесна твърд, небосвод, небосклон
да бѫдетъ свѣтъ. бꙑстъ свѣтъ. да бѫдѫтъ. ꙁвѣꙁдꙑ по тврьдѣл небесьнѣ. бꙑшꙙ
С
317.17—18
Изч
С
Нвб
твръдел
’крепост’
ВА
Дюв
Срв
твръд
’небосвод
небесна твърд’
ж
ОА
ЕтМл
РРОДД
твърдина ’крепост’
остар
ОА
ЕтМл
РРОДД