Старобългарски речник
тврьдь 
тврьдь - ж 1. Твърдина, крепост, укрепление раꙁорілъ есі вьсѩ оплотꙑ его. положілъ есі твръдь его страхъ СП 88.41 2. Основа, опора творѩ анг҄лꙑ своѩ дхꙑ.  слѹгꙑ своѩ огнь палѩщь. оснꙑваѩ ꙁемлѭ на твръді своеі СП 103.5 3. Прен. Небесна твърд, небосвод нбса їсповѣдаѭтъ славѫ бжъѭ. творъ же рѫкѹ его въꙁвѣштаетъ тврдъ СП 18.2 4. Прен. Твърдост, издръжливост, постоянство нъ въорѫж сѧ вѣроѭ. ꙇ прѣпоѣш сѧ твръдѭ. постомь  бьдѣнемь. побѣдт врага СЕ 84а 23—24 Здравина, устойчивост. адамъ онъ. съвꙙꙁанꙑ вьсѣхъ къ прѣжде. вьнѫтрьѭдѹ вьсѣхъ. съ многоѭ тврьдьѭ. съвꙙꙁанъ дръжмъ слꙑша. господьстѣ ноꙁѣ въходꙙшт къ съвꙙꙁьн҄емъ С 468.2 Изч СП СЕ С Гр ἀσφάλεια ὀχυρώματα στέρεωμα твръдь тврдъ Нвб твърд ж книж остар ОА ВА ЕтМл БТР РРОДД Срв твърдина ’крепост’ Дюв НГер ЕтМл РРОДД