Старобългарски речник
тврьдъ 
тврьдъ -ꙑ прил 1. Твърд, здрав прівръгѫ сѧ въ твръдꙑ камень. нъ въ пѣнꙑ влънꙑ хъ раꙁідѫ сѧ К 12b 22 Срв. С448.18—19 стоѧште же на тврьдѣмъ камен рѫгаахѫ сꙙ томѹ С 214.23 Образно. твръдое (ос)нованїе бже. стотъ. м( пе)атъ съ Е 2а 9—10 2. Прен. Устойчив, непоклатим, здрав да ꙗже послѹшанмъ акꙑ сѫшта вѣроѭ твръдоѭ вдꙙ въждела. та же пакꙑ божѭ славоѭ въспрмꙿ С 252.9 3. Прен. Траен, продължителен да твръдо  непостѫпьно бѫдетъ. же отъ н҄его на крьстьꙗнꙑ бѣшен С 215.15 Вечен. мамъ бесѣдѹѧ съ вам о молтвѣ ꙁа врагꙑ да твръдо бѫдетъ ѹенꙗ слово. ꙙсто ѹенмъ прмъ сꙙ С 406.30 4. Прен. Сигурен, надежден бѫді мнѣ въ ба ꙁаштітітелѣ. ї вь мѣсто твръдо съпасті мѩ СП 70.3 тврьда ѹма не мѣт ἄστατον γνώμην ἔχω Нямам твърдо убеждение аште л кꙿто тврьда ѹма не матъ. да сꙙ отълѫтъ отъ насъ С 63.5 Е СП К С Гр στερεός βέβαιος ἑδραῖος μόνιμος ὀχυρός ἀσφαλής σώφρων στερρῶς твръдъ Нвб твърд ОА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА