Старобългарски речник
тврьдость 
тврьдость - ж съ вьсѣкоѭ тврьдостьѭ μετὰ πάσης ἀσφαλείας, ἀσφαλῶς Твърдо, строго, с голяма твърдост, упорито  се слꙑшавъ кнꙙꙁъ вьꙁбѣсвъ сꙙ. повелѣ терентꙗ  афркана. маѯма же  помпꙗ. въ вънѫтрьн҄ѫ тьмнцѫ вьврѣшт.  съ вьсѣкоѭ тврꙿдостѭ блюст ѧ С 177.15—16 съпса же памꙙть стꙑхъ. саꙗ нѣкꙿто менемь ... вьсе спрьва дож  до коньца. ꙁѣло стньнѣ слꙑшавꙑ  вдѣвъ. потъшта сꙙ съ вьсѣкоѭ тврьдостѭ съпсат. на въꙁгражден.  ѹспѣхъ.  съпасен  ѹспѣхъ потаѭштмъ С 271.27 Изч С тврꙿдость Нвб твърдост ОА ВА АК НТ ЕтМл БТР АР