Старобългарски речник
творьць 
творьць -а м 1. Творец, създател л мѧтежемъ творець. бестѹденъ. ръвьнвъ. (!) неѹстроенъ. съ лѹноѭ прѣмѣнѣѩ сѧ СЕ 54а 20—21 беꙁаконꙿнкъ правьдьнка.  творьца ꙁакономъ обѣштаватъ сꙙ дат С 453.7 Срв. К14b 16 2. В християнската религия творецът на всичко видимо и невидимо, създателят на целия свят, Бог бъ бгомъ. гь где. огньнꙑхъ дхъ. творець бесплътънꙑхъ слъ СЕ 51а 13 гі бже вꙿсѣмъ творье. ꙇ влко ꙇ творье благост. ꙇ спе вꙿсѣмъ комъ СЕ 23а 9 брашъна не імꙑ владъка (!) вьсеѩ тварі. аћлмъ ꙇ архнћломъ. ꙇ вьсѣмъ. вꙑшънꙇмь сіламъ творць К 6а 27 поміловавъ прѣльштенꙑѩ творць. дрѣво отъѣдъ. дрѣвънѹмѹ родѹ даетъ К 10а 39 тварь же не раꙁѹмѣ свого ꙁждтелꙗ  творьца С 484.28  трьпѣѣше влѣкомъ творьць отъ твар. ꙁъдател҄ь отъ ꙁъданꙗ. творьць отъ сътворенааго С 432.1, 2 ꙙда поꙁнашꙙ творьца. а ослѹшьлв отьц глаголаахѫ кто сь стъ С 324.1 СЕ К С Гр δημιουργός ποιητής κτίστης πλάστης ἀρχιτέκτων ϑεός ὅρος δεσπότης πηγή творць творець Нвб творец ОА ВА АК ЕтМл БТР АР