Старобългарски речник
творт
творт
-творѭ
-творш
несв
1. Правя, върша, извършвам
аште ѧда авраамлѣ бꙑсте бꙑл. дѣла авраамлѣ творл бсте
М
Йо 8.39
З
А
мъноѕ вѣровашѧ въ імѧ его. вдѧще ꙁнаменѣ его еже творѣаше
М
Йо 2.23
З
фарсѣ же вдѣвъше рѣшѧ емѹ. се ѹенц тво творѧтъ. егоже не достотъ творт въ соботꙑ
М
Мт 12.2
З
онъ же рее къ нмъ. нтоже боле повелѣнааго вамъ творте
М
Лк 3.13
З
А
СК
ѹстав себѣ ꙁаконъ правло. да вь мѣрѫ вьсе творш
С
497.1
елко же васъ естъ боѩщь сѧ ба. творѧщъ вꙿсегда емѹ ѹгоднаа
Р
II 1.26
Постъпвам по някакъв начин.
ꙇ аште благотворте благотворѧщмъ васъ. каѣ вамъ хвала естъ. бо грѣшънц тожде творѧтъ
М
Лк 6.33
З
А
СК
прѣстѫпаѭште слово бже. прѣдаанемь вашмъ еже прѣдасте. ꙇ подобъна такова мънога творте
М
Мк 7.13
З
вьсѣ ѹбо елко аще хощете да творѧтъ вамъ лвц. тако вꙑ творте мъ. се бо естъ ꙁаконъ пророц
М
Мт 7.12
З
А
тако же творааше вьса лѣта жтꙗ свого
С
207.15—16
нъ опакꙑ мꙑслꙙште опакꙑ творте
С
397.29
се ѹбо хоборꙿц творѣахѫ. не раꙁѹмѣѭште пропнама. пае же вол҄еѭ ослъпꙿше. тварь же не раꙁѹмѣ свого ꙁждтелꙗ творьца
С
484.25
аще кꙿто въ ҃а день дⷮ҇е на колѧдѫ. енѹарѣ. ѣкоже пръвѣе поган творѣахѫ. в҃ лѣⷮ҇ да покаетъ сѧ о хлⷠ҇ѣ о воⷣ҇
СЕ
103b 4—5
аште же акꙑ неправьдьн. како ѹбо вꙑ. тѣм дѣлꙑ неправьдьнꙑм. облам тожде творте
С
128.5
2. Уреждам, устройвам, свиквам [празник, угощение, събор и под.]
жде по обꙑаю мъ бѣаше творт съборъ саурьскѹѹмѹ градѹ
С
26.16
егда творш обѣдъ л веерѭ. не ꙁов дрѹгъ твохъ
М
Лк 14.12
З
како же ѹбо божю тѣлес семѹ. страшнѹѹмѹ творш погребен
С
456.14
велкъ же день творꙙште аполѡнѹ. вь пештерѣ ко страшьнѣ темьнѣ
С
26.13—14
вънѫтрь въ градѣ въ малѣ црькв съборьі творѣѣше
С
198.5
ꙁде вънъ града съ людьм свом. тѹ съборꙑ творааше проко
С
200.23
нъ егда творш пръ. ꙁов нштѧѩ маломошт. хромꙑ слѣпꙑ
М
Лк 14.13
З
3. Изпълнявам [заповед, обещание, обичай и под.]
вьсѣкъ ѹбо же слꙑштъ словеса моѣ с твортъ ѣ. ѹподоблѭ мѫжѭ мѫдрѹ
М
Мт 7.24
А
СК
не мос л дастъ вамъ ꙁаконъ. ꙇ нктоже отъ васъ твортъ ꙁакона
М
Йо 7.19
З
въраꙁѹм помьнѣт тѧ. прсно. ꙇ твоѣ повелѣнѣ творт
СЕ
81b 6
хранѩщіхъ ꙁавѣтъ его. помьнѩщхъ ꙁаповѣді его творіті ѩ
СП
102. 18
поꙿто въскорѣ не творте повелѣнааго вамъ
С
74.8
ѡбꙑа ꙇхъ творѣаше
СЕ
23а 25
дошъдъшѹ же мѹ нареенааго мѣста. повелѣно беꙁ лѣност творѣаше
С
275.15
4. Причинявам [болка, страдание, тревога и под.]
тꙑ же нꙑнѣ ра прꙁьрѣт. на раба твоего сего. ꙇ жден ꙇꙁ него вꙿсь дхъ творѧще жѧждѭ
СЕ
29b 20
еліко стꙑѩ кнігꙑ глѫтъ. гроꙁѫ і страхъ творѧште владꙑкамъ
К
3а 7
егда въ рѣво вънідетъ. ꙇмѫштее ꙁълѫ болѣꙁнь. болі недѫгъ творітъ
К
8b 6
болѣꙁн беспрѣстан мꙋ творꙙ
С
567.8
5. Обявявам, смятам някого или нещо за някакъв
онъ же рее емѹ. ъто мѧ творш блага. нктоже естъ благъ тъкъмо еднъ бъ
ЗI
Мт 19.17
л твортъ дрѣво доброе агодѫ емѹ добрѫ. л твортъ дрѣво прахнѣно агонѫ [!] емѹ ꙁгнлѫ
СК
Мт 12.33
Правя някого в състояние да извърши нещо.
твортъ вьсего не ꙁнат, себе. блжьнꙙѧ
С
411.24
пьван бо стоѧштѹѹмѹ твортъ паст сꙙ. а отъаан лежꙙштѹѹмѹ не дастъ въстат
С
409.28
Правя някого някакъв.
не домꙑшлѣахѫ же сѧ раꙁбоінікъ съ хмь распінаѭште. ꙇ творѧште і проповѣдатель цѣсрствію. распѧтаго
К
11а 21
ѡ ѹдо како беꙁаконꙿнкъ вꙙжетъ свободънꙑѧ. како робъ грѣхѹ робꙑ твортъ. же сѫтъ правдѣ дѣлател҄е
С
57.26
6.
Прич. сег. деят. като същ.
творѧ
м
ед
творѧще
м
мн
ὁ ποιῶν, οἱ ποιοῦντες, [οἱ] ἐργαζόμενοι, οἱ πράσσοντες, οἱ πρασσόμενοι, τὰ ποιοῦντα
Правещият, извършващият, изпълняващият; правещите, извършващите, изпълняващите
а творѧ стнѫ грѧдетъ къ свѣтѹ. да авѧтъ сѧ дѣла его ѣко о бѕѣ сѫтъ съдѣлана
М
Йо 3.21А
подобьн їмъ да бѫдѫтъ творѩштеї ѩ. ї вьс надѣѭштї сѩ на нѧ [!]
СП
113.16
Срв.
СП134.18
гръдꙑнѧ отълѫаѩщѧѩ отъ ба. ꙁане творѧщ таковаа. црства бжьѣ наслѣдоват не могѫтъ
СЕ
89а 19—20
7.
прич
сег
страд
a)
Като прил.
твормъ, ꙑ
a) τελούμενος
Който се прави, твори, върши
н дѣла твормаꙗ беꙁ благоестьнъхъ ѹен прꙙтъна сѫтъ отъ ба
Х
II Вб 6
не бо бѣ нкоже хрстосомъ бꙑвамо дѣло. же не мѣаше танааго ловѣкъ дѣл҄ьма твормаа
С
346.7
аште не ко стъ тано ловѣкъ дѣл҄ьма. о н҄е твормо. обрꙙштетъ сꙙ господꙿ по дномѹ обарꙁѹ
С
345.30
b)
b)
Като същ.
твормо
ср
ед
τὸ τελούμενον, τὸ γενόμενον
Това, което става; това, което се случва
обратте сꙙ къ ꙙдомъ свомъ. навꙑкнѣте тана божа. то само твормо послѹхѹ. ꙗко богъ стъ сце хвалмꙑ
С
324.11
ꙁде бо мꙑ сѹса вѣньана ... ѹже въ обраꙁꙿ цѣсарьскъ обльена. твормо же бꙑвааше на ѹкоръ. пртьа же бѣааше по стьствѹ цѣсарьства
С
435.7
8.
Прич. сег. деят. като прил.
творѧ
ποιῶν
Извършващ, правещ
повн сѩ гю ї ѹмол ї. не ревьнѹї спѣѭщюем ѫтемь [!] своїмь. кѹ творѩщюемѹ ꙁаконопрѣстѫплене
СП
36.7
блственъ гь бъ ілвъ. творѩі юдеса едінъ
СП
71.18
тꙑ есі бъ творѩї юдеса
СП
76.15
9. В съчетание с някои съществителни приема значението на съществителното име [напр. сповѣдань творт — изповядвам се, бракъ творт — встъпвам в брак, брань творт — воювам, двъ творт — удивлявам и под.]
н брака творт. н въ пѫтъ ход(....) н кѹпа дѣꙗт. н сватъб
Е
20а 6—7
ꙇ нꙑнѣ о себѣ ні едіномѹ бѣдѧштю. ні едіномѹ. нѫдѧштю. брань творѧтъ къ бѹ
К
7b 9
подобітъ сѧ і сімъ слънъце. дъневънꙑмъ сѧ свѣтомь облагаѩ небское теенье гонѧ. дівъ творітъ ѹмѹ
К
10а 3
срьдцемь днѣмь сповѣдан творꙙшт
С
391.19—20
большъм творіші ꙇсправленье. поꙁорьнікꙑ въскръсенью его
К
12а 20—21
рее мъ шедъше рьцѣте лсѹ томѹ. се ꙁгонѭ бѣсꙑ. ꙇ сцѣленѣ творѭ дьнесь въ трет коньаѭ
М
Лк 13.32
отъ стꙑхъ бгоавлене. творѧ еѭ крстꙑ
СЕ
20а 22
Срв.
СЕ21а 14
многꙑ нꙑ лѣьбꙑ. хса нашего творт їменемь
С
514.13
съ дьвѣма ѹенкома го. молтвѫ шестааго аса творꙙшта
С
216.11, 12
ѣко сънѣдаате домꙑ въдовцъ. ꙇ вноѭ далее молтвѫ творѧще. сего рад прмете лше осѫждене
М
Мт 23.13
ЗI
пакꙑ попъ молтꙿ сѧ. творѧ мⷧотвѫ сѭ
СЕ
92а 26
нъ мльꙙшт молтвѫ творꙗаше
С
391.18—19
памꙙть го по вьса лѣта творꙙште. праꙁдьнкъ велкъ мѫтъ
С
532.13—14
вълажаахѫ же лко по нѹжд бѣахѫ влам ... многъ плаъ творꙙште по вьсꙙ асꙑ
С
134.19—20
мрьтва лаꙁарꙗ вьскрѣшьшѹ. боле ѹбо плаъ творш
С
457.18
областъ дастъ емѹ сѫдъ творт. ѣко снъ лвскꙑ естъ
М
Йо 5.27
З
А
ꙁнаемъ естъ гь сѫдъбꙑ творѩ. вь дѣлѣхъ рѫкѹ своею ѹвѩꙁе грѣшьнікъ
СП
9.17
ного нсоже твортъ. нъ тъѭ ѧꙁꙑкомъ съпасен тебѣ твортъ
С
362.5—6
вь н҄емже твор сьпасен посрѣдѣ ꙁемьѧ
С
450.30
ѡ велкааго беꙁаконꙗ. ѹбо бесправьдьнꙑ творꙙтъ
С
432.6
благодѣть творт
εὐαρεστέω
Благодаря
дажд емѹ вьдѣт ... ꙇ благодѣть творт
СЕ
95а 14
блѫдъ творт
Блудствам, развратнича
аще кꙿто самъ вꙿсѧ блⷣ҇ѫ творⷮ҇ . лѣⷮ҇ да покаетꙿс
СЕ
103а 4
бѹ творт
ἐκβακχεύω
Подлудявам някого, докарвам някого до изстъпление
такъ бо естъ ꙁълꙑ тъ корень. бѣса горьі дшѫ нашѫ бѹѭ творітъ
К
4b 11
бѣдѫ творт
βιάζομαι
Принуждавам
нꙑнꙗ же о себѣ нкогоже нѹдꙙшта. н бѣдꙑ творꙙшта. рать творꙙтъ на ба
С
419.8
вновьнъ творт кого
αἰτιάομαί τινα
Обвинявам някого
рее. вꙑ ꙗкоже хоштете пеатьлѣте. да не дрѹгꙑѧ мате вновънꙑ творт
С
440.30—441.1
вол҄ѭ творт
ποιέω [τὸ] ϑέλημα, ποιέω τὸ βούλημα
Изпълнявам волята, желанието, изискването на някого
ѣко съндъ снбсе [!]. да не творѫ волѧ моеѩ. нъ волѭ посълавъшааго мѧ
М
Йо 6.38
З
А
ꙇ посъл слово твое съдравое. ꙇцѣлѣѭщее. творѧщее волѭ твоѭ
СЕ
40b 15
благте гѣ вьсѩ сілꙑ его. слѹгꙑ его творѩще волѭ его
СП
102.21
то твор вол҄ѫ своѭ. скорѣ къ небесъскѹѹмѹ црѹ посьл҄ мꙙ
С
104.19
врѣдъ творт
βλάπτω
Пакостя, вредя
не пш цръ ждовьскъ. пото не пш. то вꙑ врѣдъ творꙙтъ псменаꙗ
С
404.3
вꙑшь сѧ бога творт
οὐ τοῦ ϑεοῦ προτιμάομαι
Поставям се над Бога
ц ба нашего вꙑшьшь сꙙ творте
С
88.17
вѣтъ творт
σύμφωνα ποιέω
Наговарям се, уговарям се, споразумявам се
онъ прѣдатъ владꙑкѫ. а с о слѹжьбѣ пекѫтъ сꙙ. онъ вѣтъ твортъ. а с на слѹжьбѫ готовꙙтъ сꙙ
С
415.24—25
вѣще творт на кого
στασιάζω κατά τινος
Заговорнича, съзаклятнича срещу някого
пакꙑ на владꙑкѫ вѣште творꙙтъ рабі
С
424.25
добро творт
ἀγαϑοποιέω, ἀγαϑὸν [ἀγαϑὰ] ποιέω, καλῶς ποιέω
Върша добрини, правя нещо добро
гла мъ. достотъ л въ соботѫ добро творт л ꙁъло творт
М
Мк 3.4
З,
СК.Срв. Лк 6.9
М
З
до врьха [до коньца] плодъ творт
τελεσφορέω
Давам плод, узрявам
ꙇ отъ б(га)атьствѣ сластьм жтескꙑм ходѧще подавлѣѭтъ сѧ. ꙇ не до връха плода творѧтъ
М
Лк 8.14
З
А
СК
достона творт
ἀξιόω
Считам някого достоен за нещо
достона творѧ тѧ. ꙇ ѹѧстью стꙑхъ. ꙇ прѣⷣ҇бънꙑхь оць нашхъ
СЕ
92b 21—22
дѣт творт
παιδοποιία
Раждам деца
же повелѣт тѣлес поспѣхъ творт дѣтемь. же раꙁдрѣшт неплодьство
С
249.24—25
жвъ творт
Давам живот на някого, правя да живее, да съществува някой
сь н҄мъ сꙑ прсно слово бож. жваꙗ сла жвꙑ творꙙ вьсꙙ
С
143.5—6
жрьтвѫ творт
ἐπιϑύω, ἐργάζομαι
Принасям жертва, извършвам жертвоприношение
аꙁъ ловѣкѹ жрътвꙑ не творѫ. кръстꙗнъ бо смъ
С
132.4
отъ толѣ до дьнесьнѣго дьне. ꙇ до прішествіѣ его. свѧтѫѭ жрътвѫ съвръшенѫ творітъ
К
8а 28—29
ꙁъло творт
κακοποιέω, κακῶς ποιέω [πράσσω], κακουργέω, αἰσχροπραγέω
Върша, причинявам зло
достотъ л въ соботѫ добро творт л ꙁъло творт. дшѫ съпаст л погѹбт
М
Мк 3.4
З,
СК.Срв. Лк 6.9
М
беꙁѹмьлю въ смѣсѣ творш ꙁъло
С
356.26
ꙗкоже вѣдѣахѫ глагол҄емаꙗ. хотꙙште ꙁъло творꙗахѫ
С
440.23
же не твортъ сѣмене
ἄκαρπος
Който не дава плод; безплоден
т отд въ горꙑ пѹстꙑѩ. вь дрѣво еже не твортъ сѣмен. тамо вꙑ естъ далъ гь. денънѫѭ пщѭ
СЕ
59b 1—2
ꙁѹньшнѫ творт
λύω
Облекчавам
сънъ бо не ѹѭштхъ себе. врѣждатъ продлъжаѧ сꙙ. огн҄емъ жегомꙑмъ ꙁѹншінѫ. твортъ потомь
С
314.15—16
мольбѫ творт
εὔχομαι
Моля се, отправям молитва
онъ же о танъхъ мольбѫ творꙙ. пршъдъ же на конецъ молтвѣ
С
141.17
напасть твор҄ѧще
οἱ ἐπηρεάζοντες
Тези, които обиждат, огорчават някого
любте врагꙑ вашѧ ... ꙇ молте ꙁа творѧщѧѩ вамъ напаст. ꙁгонѧщѧѩ вꙑ
М
Мт 5.44А
невелко творт
Омаловажавам, пренебрегвам
пакꙑ налагаетъ т ѹнꙑне. много прлежьно. невелкѹ творѧ пощене твое. ѣко бѹ негодѣ сѫще
СЕ
88а 24
нѹждѫ творт
a) ἀναγκάζω
Извършвам насилие, принуждавам
камен глаголат нѹждѫ твортъ
С
396.10
нѹждѫ твор҄ѧще
м
мн
οἱ καταναγκάζοντες
Насилниците
вдѣ л ѫродьство вдѣ л беꙁакон. гда рат бѣшꙙ нѹждѫ творꙙште (погр. вм. творꙙштꙙѧ, Север., с. 419, бел. под линия)
С
419.5
обдѫ творт
ἐπηρεάζω
Обиждам, хуля, онеправдавам
благословте клънѫщѧѩ вꙑ. молте сѧ ꙁа творѧштѧѩ вамъ обдѫ
М
Лк 6.28
З
огавь творт
παρενοχλέω
Безпокоя, досаждам някому; затруднявам някого
аꙁъ же вьнегда он огаве творѣахѫ м. облааахѫ сѩ въ врѣтще
СП
34.13
окѹсꙑ творт
Подлагам на разпит
прхождаахѫ архере скѹшаѭште го ... гда хотѣахѫ мъ окѹсꙑ творт
С
476.30—477.1
отъвѣтъ творт
Изпълнявам заповед, присъда
рекоста прім на господ отъвѣтъ творꙙштема
С
211. 18—19
пакост [пакость] творт
βλάπτω, ἀδικέω
Пакостя, вредя
не матъ бо слꙑ авѣ пакост творт
СЕ
88b 10—11
тѣмъ пакост творте
СЕ
45b 6
мъногашт на семь жіті пакость творілъ есі. самъ же себе есі створілъ беꙁ отъвѣта. на сѫдънꙑ день
К
9а 9—10
пльт ѹбо пакост творш. а дшꙙ не врѣдш
С
113.15
плодъ [плодꙑ] творт
a) καρπὸν [καρποὺς] ποιέω, καρποφορέω, παιδοφορέω, καρπὸν φέρω, καρποὺς ἐκφύω
Давам плод
тако вьсѣко дрѣво добро. плодꙑ добрꙑ твортъ. а ꙁъло дрѣво плодꙑ ꙁълꙑ твортъ
М
Мт 7.17
З
А
всѣко ѹбо дрѣво. еже не творітъ плода добра. посѣкаемо бъваетъ въ огнъ въметаемо
А
Мт 3.10
ꙇже добромь сръдьцемъ благомь. слꙑшавъше слово дръжѧтъ. ꙇ плодъ творѧтъ въ тръпѣн
М
Лк 8.15
З
А
СК
вьсѣкѫ раꙁгѫ не творѧштѫѭ плода. ꙇꙁъметъ ѭ. ꙇ вьсѣкѫ тво(тво)рѧштѫ (!) плодъ отрѣбтъ ѭ да плодъ бол сътвортъ
М
Йо 15.2
З
А
СК
b) παιδοποιία
Раждам деца, плодя се
реено бъⷭ҇і едіноѭ. вꙑнѫ на вьсѣ лѣта. сілѫ даетъ родѹ скѹ плодъ творіті
К
8а 24—25
польꙃѫ творт
ὠφελέω
Принасям полза, помагам
ѣко егда ѹнꙑемъ. ні ѹенье намъ польꙁѧ творітъ. ні каꙁанье
К
5b 20—21
пркѹпъ творѧще
τραπεζῖται
Банкери, сарафи
подоба т бѣ дат сьребро мое пркѹпъ творꙙштмъ
С
369.30
прѣлюбꙑ творт
μοιχάομαι, μοιχεύω
Прелюбодействам; извършвам прелюбодеяние, грях
глѭ же вамъ. ѣко же аще пѹсттъ женѫ своѭ. раꙁвѣ словесе прѣлюбодѣна. твортъ ѭ прѣлюбꙑ творт
М
Мт 19.9
ЗI,
А.Срв. К 2b 11
ꙇ женѧ сѧ пѹштеноѭ отъ мѫжа. прѣлюбꙑ твортъ
М
Лк 16.18
ꙇ аште жена пѹштъш мѫжа посагнетъ ꙁа нъ прѣлюбꙑ твортъ
М
Мк 10.12
З
радость творт
χαροποιέω
Създавам радост, радвам
радость творѧща. на бжѭ жꙁнь. ꙇ алъкат бо маш. жѧдат
СЕ
90а 22—23
рѫгъ творт
πομπεύω
Ругая, подигравам, хуля
гда влас женьст ногтꙑ ꙁꙙбом бѣахѫ. пеал рѫгъ творѣахѫ
С
397.28
слѫ творт
ἐνδυναμόω
Давам сила някому; правя способен някого; укрепвам някого
нъ по вьса лѣта дѣло бꙑватъ. слѫ творꙙ стъствѹ нашемѹ. на плодътворенꙗ
С
420.23—24
спѣшень творт
σπουδὴν ποιέομαι, τίϑεμαι [παρέχομαι] σπουδήν, χράομαι σπουδῇ
Старая се, усърден съм
дꙗконса ѹбо много творѣаше спѣшен. того вѣрѫ прѣложт
С
298.4
много спѣшен творѣаше въгаждат богꙋ
С
281.5
то сꙙ боте рштете. толко спѣшен творте
С
443.12
съвѣтъ творт
a) σύμφωνα ποιέω [ποιέομαι], συμβούλιον ποιέω, βουλαῖς μελετάω [вар. βουλὰς περιστρέφω], βουλεύομαι
Наговарям се, уговарям се, споразумявам се
пріде хе. пролітъ кръве своеѩ. ꙁа въсѫ вьселенѫѭ. о н҄еі же тꙑ съвѣтъ творіші
К
5b 35
ѡ ꙇюдо ... бестѹдънꙑ съвѣтъ творѣаше. съ беꙁѹмнꙑмі фарꙑсѣі
К
7b 28
н же потръгнѫвъше беꙁѹмꙗ съмꙑслъ. сьвѣтъ на н҄ь творѣахѫ
С
331.22
сьвѣтъ на ѹбн творꙗахѫ
С
399.6—7
пакꙑ сьвѣтъ творꙙтъ тьмн дѣлател҄е
С
424.26
b) συμβουλεύω
Съветвам
подобат бѣ глаголат поѹстт. сьвѣтъ творт
С
377.9—10
c) τὸ συμβόλαιον διατελέω
Решавам, вземам решение
родтел҄ꙗ же мѹ сего не вѣдѫшта сьвѣтъ о брацѣ твораста. прведъша оженста
С
25.18
творт вдѣт
ἐπιδεικτικῶς ποιέω
Давам възможност на някого да види нещо
а не ловѣкомъ творш вдѣт млость своѭ
С
122.27
творт любꙑ
πορνεύω
Развратнича, блудствам, прелюбодействам
бѣгате любодѣꙗнѣ. въсѣкъ бо грѣхъ. еже аще сътвортъ лвкъ. кромѣ тѣлесе естъ. а творѧ люб въ свое тѣло съгрѣшаетъ
Е
2б 17
творт лѫкꙑ
περιπλανάω
Проявявам лукавство; мамя, лъжа
повѣждъ ꙁьль. не твор лѫкъ послѹшнкомъ
С
433.4
творт пасхѫ
πάσχα ποιέω, τὸ πάσχα ἐπιτελέω
Празнувам празника Пасха
понеже льстѧште сѧ мнѧтъ пасхѫ творіт
К
7а 17
с къ ждомъ глагол҄ѫ. лма мьнꙙтъ сꙙ пасхѫ творꙙште
С
418.9—10
тельць творт
μοσχοποιέω
Правя златен телец — според Библията идол, комуто се кланят евреите по време на Мойсеевото отсъствие
решт арѡнѹ. сътвор намъ богꙑ телецъ творт
С
127.14
трѹдъ [трѹдꙑ] творт комѹ
κόπον [κόπους] παρέχω τινί
Създавам грижа някому, затруднявам
ꙁане твортъ м трѹдъ въдовца с. да мьщѫ еѩ да не до коньца прходѧшт ꙁастотъ мене
М
Лк 18.5
З
А
СК
ꙇ отъ ꙁ ѫтръѫдѫ отъвѣштавъ реетъ не твор м трѹдъ. юже двьр ꙁатворенꙑ сѫтъ. ꙇ дѣт моѩ съ мъноѭ на лож сѫтъ. не могѫ въстат дат тебѣ
М
Лк 11.7
З
А
СК
онъ же рее то себѣ трѹдꙑ творте вьꙁлюбьн
С
154.7
трѣбѫ [трѣбꙑ] творт
ϑυσίαν ἐπιτελέω, σπένδω
Принасям жертва, извършвам жертвоприношение [на езически богове]
он же рѣшꙙ ні. нъ трѣбѫ богѹ аполонѹ твормъ дьнесь
С
27.4
въ всѣхъ областехъ странахъ мѣстѣхъ. жрът трѣбꙑ творт млоствꙑмъ богомъ
С
147.25
тѧжько с творт
βαρέως φέρω
Понасям тежко, страдам, измъчвам се
прѣподобънꙑ же мѫжь акꙑ отьцъ ꙙдолюбвъ. прѣпрааше глагол҄ꙙ. н ꙙдо. не тако тꙙжько с твор
С
205.8
хѹлѫ творт
βλασφημέω
Хуля, богохулствам, злословя
не вѣдѫште бо то творꙙтъ. хѹлѫ творꙙтъ къ свомѹ господѹ благодѣтелю
С
148.2
ѹдеса творт
ϑαυματουργέω, ϑαυμάσια ποιέω [ἐπιδείκνυμαι]
Върша чудеса, правя невероятни неща
недѫжьнꙑѧ цѣлтъ. пото глагол҄етъ ѹдеса твортъ
С
402. 28
то бꙑстъ гда ѹдеса творꙙшта вдѣ
С
414.23
ꙗвѣ творт
φανερὸν ποιέω, δῆλον ποιέω
Разгласявам, показвам, издавам някого
ꙇбо бесѣда твоѣ авѣ тѧ твортъ
М
Мт 26.73
З
А
СК
ꙇ мъного прѣштааше мъ. да не авѣ творѧтъ его
М
Мк 3.12
З
М
З
А
СК
ЗП
У
Е
СП
СЕ
К
С
Р
Х
Гр
ποιέω
τελέω
πράσσω
ὁμολογέω
πείϑομαι
εἰσάγω
ἐπιτελέω
ἐργάζομαι
διαπράσσομαι
δημιουργέω
ἐμποιέω
ἐπιδείκνυμαι
ἐπιτείνω
χειροτονέω
ἄγομαι
ἀνύω
διαπεραίνω
ἐκτελέω
μετέρχομαι
λέγω
τίκτω
ἀσεβέω
ἐκπλήσσω
προσεύχομαι
εὔχομαι
προσαδολεσχέω
ὁπλίζομαι
ἐξυφαίνω
παρέχω
πληρόω
νομίζω
ἀποτελέω
προσέχω
παρανομέω
συνίσταμαι
ποιέομαι
τελέομαι
γίγνομαι
ἀπεργάζομαι
κοινωνέω
χράομαι
μνημονεύω
ἀνέχομαι
λαλέω
φαντάζομαι
творіт
творіті
Нвб
творя
ОА
ВА
НТ
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ДА