Старобългарски речник
тво
тво
-твоꙗ
-тво
местоим
притеж
2 л
ед
Твой; който принадлежи или се отнася за лицето, на което се говори
ꙇ ѹбоѣвъ сѧ шедъ съкрꙑхъ талантъ тво вь ꙁем
М
Мт 25.25
З
А
СК
то же вдш сѫецъ же естъ въ оесе братра твоего. а бръвъна еже естъ въ оесе твоемь не юеш
М
Лк 6.41
З
свѣтльнкъ тѣлѹ естъ око. аще ѹбо бѫдетъ око твое просто. вьсе тѣло твое свѣтъло бѫдетъ
М
Мт 6.22
З
А
СК
къ снѹ же прѣстолъ тво бже
Е
6б 14
не о жрътвахъ твоіхъ обліѭ тебе
СП
49.8
не прмѫ отъ домѹ твоего телецъ. ні отъ стадъ твоіхъ коꙁелъ
СП
49.9
пожърі бѹ жрътвѫ хвалѫ. ї въꙁдаждъ вꙑшьнюмѹ обѣтꙑ твоеѩ
СП
49.14
помѧн мѧ гі въ црствь твоемь
СЕ
50b 15
гі славѫ въꙁдаѩ. въꙁлагаѭ рѫкѫ моѭ. на раба твоего сего
СЕ
50b 5
непосрамеⷧнъ прѣдъ ома твома бѫдѫ
СЕ
72а 24
сестра твоꙗ обѣшта сꙙ пожрьт богомъ
С
2.4
да прославꙙтъ сто прѣхвально мꙙ тво
С
3.30
можетъ насъ ꙁбавт робъ свохъ отъ твою рѫкѹ
С
50.18
могѫтъ тебѣ болѣꙁнемъ твомъ послѹжт
С
170.6
не ꙁълааго смрада твого лобꙑꙁанꙗ ѹвраштаѧ сꙙ
С
426.10
раꙁѹмѣхъ твоѧ дѹшꙙ мꙑсл
С
393.8
гда ѹбо ѧꙁꙑкъ тво акꙑ ѧꙁꙑкъ бѫдетъ хрстосовъ
С
380.13
поштꙙд жтꙗ мого мол҄ѫ сꙙ тво свꙙтꙑн҄
С
286. 14
твомѹ ѹмѹ мьстт хотꙙ пршълъ стъ съпасъ
С
336.13
похвальна ѹбо стъ твоꙗ любꙑ. нъ пае похвал҄ено дѹш тво дръꙁновен
С
456.15, 16
ꙗко на сѫдшт пакостьнка не подвже сꙙ тво съмꙑслъ. нъ пае крѣпѣ бꙑстъ
С
64.1
аште л велш се станетъ прѣдъ твомъ сѫдлштемъ
С
147.4—5
въ мѧ тво
ἐν τῷ ὀνόματί σου
В твое име
бже въ імѩ твое сп мѩ. въ слѣ твое сѫд м
СП
53.3
Срв.
С73.11
РН1
твомь меньмь
τῷ σῷ ὀνόματι, ἐν τῷ ὀνόματί σου
В твое име
твомь менемь бѣсꙑ ꙁгонхомъ. твомь менемь слꙑ мъногꙑ сътворхомъ
М
Мт 7.22
З
ѹтелю вдѣхомъ едного менемъ твомь ꙁгонѧшта бѣсꙑ
М
Мк 9.38
З
А
мноꙁ бо м рекѫтъ рее. менемь твомъ прорцахомъ
С
383.22
твоѭ вол҄еѭ
ἐν τῷ ϑελήματί σου
По твоя воля, по твое желание
гі волеѭ твоеѭ подаждь добротѣ моеі сілѫ
СП
29.8
М
З
А
СК
ЗП
О
У
Е
СП
СС
СЕ
К
С
Г
П3
РН1
Гр
σός
σοῦ
αὐτός
ὑμέτερος
ἴδιος
ὁ εἰς σέ
Нвб
твой, твоя, твое, твои
ОА
ВА
АК
НТ
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ДА