Старобългарски речник
таꙗт
таꙗт
-таѭ
-таш
несв
Топя се, разтопявам се
ѣко вода ꙁліхъ сѩ раꙁідѫ сѩ кості моѩ. бꙑстъ сръдъце мое ѣко воскъ таѩ посрѣдѣ рѣва моего
СП
21.15
ѣкоже іщаꙁаетъ дꙑмъ тако щеꙁнѫтъ. ѣко таетъ воскъ отъ ліцѣ огнѣ
СП
67.3
Образно.
дшѩ іхъ ꙁъломъ таашѩ
СП
106.26
Изч
СП
Гр
τήκομαι
Нвб
та̀я [се]
диал
НТ