Старобългарски речник
таръссьскъ 
таръссьскъ -ꙑ прил МИ Тарсийски, който се отнася до Тарсис [Тартесус] — финикийска колония на Иберийския полуостров при устието на р. Гуадалкивир на запад от Гибралтар цѣсарі тарьсьсіції отьці дарꙑ прінесѫтъ. цѣрі аравьстїі саво дарꙑ прінесѫтъ СП 71.10 дхмъ бѹръномъ съкрѹшітъ кораблѩ таръссъскꙑѩ СП 47.8 Изч СП Гр τοῦ Θαρσίς От евр Taršīš тарьсьсіскъ таръссъскъ