Старобългарски речник
таран҄ь 
таран҄ь прил притеж ЛИ Таров, Тарин, на Тара — в Стария завет син на Нахор [Бит 11.24] и баща на Аврам, Нахор и Аран [Бит 11.26—27]; един от прадедите на Христос ꙇ тъ бѣ съ ѣко тремъ десѧтемъ лѣтъ нанаѩ. снъ сꙑ ѣко мьнмъ бѣ. ꙇосфовъ ... авраамовъ. тарань. нахоровъ М Лк 3.34 З Изч М З Гр τοῦ Θάρα От евр ЛИ Tehar