Старобългарски речник
тамара 
тамара -ꙑ ж ЛИ Тамара — майка на Фарес и Зара; една от прародителките на Христос [срв. Бит 38.6, 30; Рут 4.13] юда же роді фареса  ꙁара. ѡтъ тамаръ. фаресъ же роді есрома. есромь же роді араама А Мт 1.3 СК Изч А СК Гр Θαμάρ От евр t̄am̄ ar ’финикова палма’ Нвб Тамара ЛИ СтИл,РЛФИ