Старобългарски речник
талас 
талас -ꙗ м ЛИ Таласий — игумен на либийски манастир в Арабия [Синай] ок. 650 г тъгда глагола мѹ велкꙑ ѳалас. въкѹс брашьна.  не раааше С 168.6—7 Изч С Гр Θαλάσσιος ѳалас