Старобългарски речник
талантьнъ 
талантьнъ -ꙑ прил притеж Който се отнася за таланта [като парична единица] сце молмъ рее. въ лѹцѣ же нако лежтъ талантънаꙗ пртъа. се ѹбо решт стъ ꙗко на се стъ на же оно С 375.30 Изч С От гр τῶν ταλάντων талантънъ Вж. при талантъ Нвб