Старобългарски речник
тако 
тако нареч съюз част I. нареч 1. Така, тъй, по този начин, по такъв начин он же рѣшѧ емѹ. въ віѳлеом. юдестѣ. тако бо пісано естъ А Мт 2.5 СК отъвѣштавъ же с рее къ н҄емѹ. остан нꙑн҄ѣ. тако бо подобьно намъ естъ съконат всѣкѫ правъдѫ З Мт 3.15 А СК с рекъшю емѹ. еднъ отъ прѣстоѩштхъ слѹгъ. ѹдар въ лантѫ ꙇса. рекъ. тако л отъвѣштаваеш архереов З Йо 18.22 А СК тако глетъ гъ. отъвръста бѫдѫтъ врата твоѣ їерслме Е 30а 12 тако погꙑбнѫтъ грѣшъніці отъ лца бжьѣ.  праведъніці вьꙁвеселѩтъ сѩ СП 67.3 десніцѫ твоѭ тако съкажі мі. ї кованꙑѩ сцемь і мѫдростіѭ. обраті сѩ гі доколѣ. ї ѹмоленъ бѫді на рабꙑ своѩ СП 89.12 кръщаахѫ бо сѧ рее. ꙇсповѣдаѭще грѣхꙑ своѩ. с вꙿсѣ тако обѣщаваеш сѧ. ѹпъванемь.  слоѭ хвоѭ хрант сѧ СЕ 92а 13 тако бо стꙑ павелъ ѹтъ нꙑ глѧ. аще кꙿто премⷧетъ тѣло бже. ꙇ кръвь недостоенъ сꙑ. то грѣхъ себѣ премⷧетъ СЕ 69а 13 ꙇ тако въꙁможемъ съ дръꙁновеньемь. насладіт сѧ. прѣдъстоѩштѧѩ трапеꙁꙑ К 9b 13 аште не бꙑ вѣровалъ. не бꙑ насъ тако вѣроват наѹлꙿ С 499.5  сътворшꙙ тако слѹгꙑ.  съломшꙙ сꙙ кост го вьсꙙ.  потомъ прѣтръшꙙ  полъма С 269.4 вьꙁьрѣвъ же на небо  хвалѫ въꙁдавъ богѹ. же тако го съблюдъша. прострѣ сꙙ самъ на дрѣво.  прѣда сꙙ вонѹ пргвоꙁдт сꙙ С 140.30—141.1 тако ѹбо  вь семь жт многьішт събьіваетъ с бьіт ЗЛ IIа 15 2. В това състояние, в това положение дѹхъ деже хоштетъ дѹшетъ. ꙇ глⷭ҇а его слꙑшш. нъ не вѣс отъ кѫдѹ прдетъ  камо детъ. тако естъ вьсѣкъ рожденꙑ отъ дха М Йо 3.8 З А любо во въторѫѭ. любо въ третѫ стражѫ прдетъ.  обрѧщетъ тако. блажен сѫтъ раб т М Лк 12.38 З А 3. Толкова, до такава степен лко сѫтъ вон подъ цремъ. н сѫтъ акꙑ вьн храбьр. н мѫдр н красьн. н тако любм мноѭ С 71.13  тако кротъкъ бѣаше  сьмѣренъ срьдꙿцемъ С 544.29  тако добрѣ  прѣподобьнѣ же ха рад съповѣдан съконьа стꙑ нсї С 47.11 4. После, след това ꙁлѣꙁ  став ѧ въ малѣ. дон҄елже съвръшено прметꙿ цѣл҄ень старьцъ.  тако вьлѣꙁѫтъ к н҄емѹ С 555.8 да тако рекѫ ἵν᾿ οὕτως εἴπω Така да се каже, може да се каже еже ѹбо которꙑ стъ родвꙑ. добьѩго сего  въскръмвꙑ. прѣжде рънорꙁъства да тако рекѫ ѹднꙑ градъ ꙁемънꙑ сть С 272.9 да ꙗкоже ... тако  ἵνα ὥσπερ ... οὕτω Също както ... така и с же на срѣдѫ вьсѣмъ прнест прінѹжденъ бꙑхъ да ꙗкоже прьво го жть ѹвѣдѣвше ба прославхомъ.  паденьꙗ го обраꙁъ спꙑтавъше. вь пеаль вьпадохомъ. тако  прлежьно покаань мѫжа ѹвѣдѣвъше не на сꙙ надѣмъ сꙙ нъ на даѭштааго намъ дарꙑ лколюбвааго ба С 522.20, 23 не тако ... ꙗкоже οὐχ οὕτως ... ἵνα Не така ... както въ то ха обска не бѫд ... не тако блаꙁньнъ хс. ꙗкоже тебѣ своѭ пльть ѹвѣрѹтъ С 512.10 тако м μά + Вин., ὡς ἐμοί При заклеване — вярвайте ми, кълна се в името на някого  рѣшꙙ к н҄емѹ вльсв тако м вѣньцъ цѣсара персъска савора С 264.1 слѹгꙑ сотоннꙑ  кнꙙꙁ грѣшьн. тако м съпасен бога мого.  погꙑбѣль сотонꙑ отьца вашего С 264.8 тако м велкѫѭ богꙑн҄ѫ артемѫ.  двонадесꙙтелѹьно сльньце. аште м не сповѣс коѭ слоѭ ꙁмор наротꙑѧ сѧ ꙁмѧ. то мѫѫ тꙙ по вьсѣмъ ѹдомъ С 231.1 тако м хъ бъ нашъ вьмѣстлъ сꙙ стъ С 74.23—24 тако м їсѹса небрѣгѫ о томъ С 169.14 тако м богꙑ [боꙃ] μὰ τοὺς ϑεούς При уверяване, заклеване — бога ми, вярно е, вярвайте ми анѳупатъ рее. тако м богꙑ не мамъ тебе поштꙙдѣт. нъ нѣкацѣм мѫкам  горькоѭ сьмрьтѭ погѹбьѭ тꙙ окаꙗне С 104.21 аурлꙗнъ рее. доколѣ досаждаш не срамьꙗѧ сꙙ ѫроде  беꙁѹмьлю. тако м богꙑ аꙁъ ва мамъ мѫт. да нкꙿтоже въꙁможетъ помошт вама С 2.17 вовода рее тако м боꙁ. вльшьство нѣко бꙑстъ С 74.21 тако м стъ раꙁѹмѣт ὡς ἐμοὶ δοκεῖ Така ми се струва комсь рее старꙿе. тако м стъ раꙁѹмѣт ꙗко крьстꙗнъ с С 223.19 тако нарцамъ ὀνομαζόμενος Така наричан с ѹбо освѣштенꙑ тьцъ нашъ їѡаннъ. отъ арменъскааго нкополꙗ бѣ. родтелю бꙑвъ. егкратꙗ.  еуфмѧ. тако нарцамома С 278.18—19 тако ... ꙗкоже [ꙗко, акꙑ, како] οὕτως ... ὡς, οὕτω ... ὡς, οὕτως ... ὥστε, οὕτως ... καϑώς, ἐπὶ τοσοῦτον ... ὥστε, τοιαῦτα ... ὥστε, καί ... πῶς Така ... както; така ... че гі бже нашъ. вьꙁлюбле тако дѣвъство. ѣко матере съмотренѣ твоего напсат СЕ 80b 23, 24 ꙇ таⷦ҇ коньаѭ҇тъ. ѣкⷤ҇о  вꙿсегꙿда СЕ 66а 20 тако глаголат пакꙑ ꙗкоже  тъ С 383.1, 2 навꙑкнѣмъ ѹбо тако глаголат. ꙗкоже стъ обꙑклъ цръ нашъ послѹшат С 382.24, 25 нѣстъ бо нꙿтоже тако бѹ любо. ꙗкоже же обьштаꙿго рад ѹспѣха жт С 379.2 тако мѹ жт богъ поьте. ꙗкоже  по съмрьт го славьнѣша сътвор С 43.9 тако текѫште бѣгаахѫ акꙑ огнемъ пакꙑ гонм С 39.20 тако бѫдетъ вамъ. како нꙑнꙗ самꙿ не можеш отъвалт камꙑка С 316.20 ꙗкоже [ꙗко, акꙑ] ... тако ὥσπερ ... οὕτως, ὡς ... οὕτως, ὥσπερ ... οὕτω, ὡσεὶ ... οὕτως, ὃ ... καί, καϑὼς ... οὕτως, καϑάπερ ... οὕτως Както ... така ѣко бо млън блсцаѭщ сѧ отъ подънебескꙑѩ. на подънебескѫѭ свьттъ сѧ. тако бѫдетъ снъ лскꙑ въ день сво М Лк 17.24 З ѣкоже бо во дьн ноевꙑ. тако бѫдетъ  въ дьн сна лвскааго М Мт 24.37 З А СК ѣко бо оцъ вьскрѣшаатъ мрътвꙑѩ  жвтъ. тако  снъ ѩже хоштетъ жвтъ М Йо 5.21 З ѣкоже бо млън сходтъ отъ въстокъ. ꙇ авлѣатъ сѧ до ꙁападъ. тако бѫдетъ  пршестве сна льскааго М Мт 24.27 З А СК Н ѣко бо ѹбо събраѭтъ плѣвелꙑ. ꙇ огнемь съжѕаѭтъ. тако бѫдетъ вь съконъане вѣка сего М Мт 13.40 З А У ꙇ ѣкоже блгов дда. рѫкоѭ прка твоего самолѣ. тако блгв ꙇ се маⷧдѧтьце. рѫкоѭ моеѭ грѣшъноѭ СЕ 8а 11, 13  акꙑ отьць любовънꙑ прмлетъ ꙙдо сво. тако пртекъ львъ ско на праведьнка С 166.20, 22 ꙗкоже оного отъ доброьст нарее. тако  сего отъ ꙁьлобꙑ проꙁъват С 410.20, 21 ѣкоже слꙑшахомъ тако і вдѣхо (!) въ градѣ гѣ сілъ. въ градѣ ба нашего СП 47.9 ѣко іскрь. ѭмѹ ѣко братѹ нашемѹ тако ѹгаждаахъ. ѣко плаа  сѣтѹѩ тако ... съмѣрѣахъ сѩ СП 34.14 II. съюз Свързва еднородни части: и, както и їꙁводѩ окованꙑѩ мѫжьствомъ. тако прогнѣваѭщѩѩ жвѫщѩѩ въ гробѣхъ СП 67.7 III. част За изразяване на неопределеност: така ꙇс же трѹждь сѧ отъ пѫт. сѣдѣаше тако на кладѧꙁ М Йо 4.6 З А М З А СК Б О Н У Е СП СС СЕ К С ЗЛ Х МЛ Гр οὕτως οὕτω ταῦτα τοιοῦτος τάδε ὡσαύτως ὡς ὁμοίως καί Нвб тако остар диал така ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА