Старобългарски речник
табьнкъ 
табьнкъ -а м Човек, посветен в някаква тайна; участник в религиозна секта цѣсарь ѳеѡдос. побѣднкъ самодръжецъ. къ вьсѣмъ аранъскомъ табьнкомъ С 199.21— 22 Изч С Гр συμμύστης [вар. μύστης] Нвб Срв тайник ОА ВА ДА РРОДД