Старобългарски речник
тавта 
тавта -ꙑ ж ЛИ Тавита — жена на Йопия, според легендата възкресена по чудотворен начин от ап. Петър [Деян 9.36—42] петръ тавѳѫ не словомь л вьстав. паулъ не свом л рꙁам многа ꙁнаменꙗ сътвор С 307. 10—11 не бо аште тъьѭ рекѫ въстан  ход. н аште рекѫ тавѳа въстан. тогда то глагол҄ѫ С 379.23 Изч С От евр през гр Ταβιϑά тавѳа