Старобългарски речник
таверъ
таверъ
-а
м
МИ
Тавор — планина [588 м] в Палестина на югоизток от гр. Назарет и на североизток от Изреелската или Ездрелонската долина [Merdesch ibn ’Amir]
северъ ї море тꙑ соꙁъда. таверъ ї ръмѹнъ імені твоемѹ въꙁдрадовасте сѩ
СП
88.13
Изч
СП
Гр
Θαβώρ
От
евр
T̄ab̄or
