Старобългарски речник
т 
т I. Буквен знак. Двадесет и първата буква от стб. азбука, назовавана тврьдо; в глаг. Ⱅ; в кир. т; в нвб. звук т. II. Числен знак. В глаг. и в кир. издания на стб. глаг. паметници Ⱅ҃, т҃ = 300, CCC; в кир. т҃ = 300, CCC. Числ. бр. тр съта Триста есо рад мѵро се не продано бꙑстъ. на т҃ пѣнѧѕъ М Йо 12.5 В състава на сл. числ. цѣсарь събъравъ ... епскѹпꙑ. въ нк҄ескꙑ градъ. слом. ті С 188.28 ев(ан)ћ(ел) от(ъ) лѹк(ꙑ) глав(а) т҃к҃ А 28а 7 М А СК С Гр τριακόσιοι